Георги Тишинов (лекар)
Тази статия е за медика. За революционера вижте Георги Тишинов.
| Георги Тишинов | |
| български лекар и поет | |
| Роден |
16 ноември 1902 г.
|
|---|---|
| Починал | 1966 г.
|
Георги Христов[1] Тишинов е български общественик, лекар и поет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 16 ноември 1902 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя (днес Килкис, Гърция).[2] Още докато е дете, семейството му се преселва в Солун, където учи до 10-годишна възраст.[3] Майка му, Магдалина Тишинова, се дипломира като акушерка и работи в Солун.[4]
Когато през Междусъюзническата война (1913) гърците извършват погром срещу българите в града, майка му го натоварва сам на един австрийски кораб и го изпраща по море през Цариград за Варна, при най-малката си сестра Вела. След дълги перипетии и митарства няколко години по-късно той се събира с майка си в Горна Джумая, днешния Благоевград. Работи известно време и със събраните пари отива да учи медицина в София.[3]
Завършва медицина през 1937 година.[3] До края на живота си практикува лекарската си професия: в Градешница, където е първата му работа, в Сандански,[2] Благоевград, Кочериново.[3] Той е един от най-популярните през 40-те, 50-те и 60-те години на XX век джумалии като лекар, агитатор за здравословен начин на живот, патриот и поет.[5][6]
След пенсионирането си отива да работи като лекар в Балабановата фабрика в Кочериново.[2]
Със съпругата си Тонка има един син, Йосиф, който също става лекар – хирург и анестезиолог, а неговият син Николай – стоматолог.[2]
Умира на 21 февруари 1966 година в Кочериново.[2]
Лекар
[редактиране | редактиране на кода]През 1946 г., когато се открива благоевградската поликлиника, разположена в четири стаи на частна къща, д-р Георги Тишинов е единственият лекар в нея, подпомаган от един фелдшер.[7]
Известен е като лекар самарянин, тъй като неведнъж, повикан при болен и виждайки бедността в къщата, той заедно с написаната рецепта оставя и пари за купуването на лекарствата.[3][5]
Поет
[редактиране | редактиране на кода]Д-р Тишинов пише десетки стихове, епиграми, афоризми, гатанки-характеристики на колеги и др., темите са разнообразнии. Темата за Македония и за българското съзнание на „македонците“ е една от основните („Моето кръщелно“ и други).[3]
Лекарските си внушения – за здравословен начин на живот, чистота, правилно хранене и пр., ги отправя чрез стихове и чрез примера си. Възпява баражите на реката, построени след голямото наводнение от 1954 г., където моржува и плажува, води приятели и деца („Най-добрият лекар наш е шумящият бараж, но се иска за това там да ходиш месец-два…“). Там на следващата година след смъртта му е направена скромна чешмичка в негова памет.[3][8][9]
Някои от творбите му са издадени в стихосбирката „Моето кръщелно“ (2017).[6]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Яко Железаров (1843 – 1913) | София (Цофа) Бангова (1848 – 1933) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Тишинов | Магдалина Тишинова (1876 – 1952) | Велика Хаджистоянова (1886 – ?) | Йосиф Хаджистоянов (1880 – 1939) | Мария Железарова (1870 – 1961) | Тодоров | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Тишинов (1902 – 1966) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Моето Кръщелно (В отговор на Лазар Колишевски и другите сръбски агенти от Вардарска Македония), публикувано във в-к „Македонска трибуна“, год. 34, бр. 1717, Индианаполис, САЩ, 25 февруари 1960 година
- Terziev, Venelin, Silva Vasileva. Literature as the other side of science. // International Journal of Social Science And Human Research, Volume 06 Issue 06 June 2023, p. 3244-45.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Книжовността – другото лице на науката // rositza.com. 12 декември 2022. Посетен на 5 януари 2023.
- ↑ а б в г д Караджова, Юлия. Анна Тишинова - внучка на първия кмет на Горна Джумая Г. Стоилов и снаха на д-р Г. Тишинов, за хората, оставили незабравими следи в историята на джумайските родове // struma.bg. 2 февруари 2022. Архивиран от оригинала на 2023-05-03. Посетен на 2 май 2023.
- ↑ а б в г д е ж Тишинов, Георги. Моето кръщелно. София, Изд. Захарий Стоянов, 2008. ISBN 978-954-09-0220-3. с. 5 – 7 и задна корица.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 88.
- ↑ а б Благоевград. Първа пролет на Баражите! // dariknews.bg. 21 март 2010.
- ↑ а б Моето кръщелно – Георги Тишинов // kniga.com.
- ↑ МБАЛ Благоевград АД
- ↑ Попова, Мариана. Благоевградчани намират прохлада на баражите на река Бистрица // bnr.bg.
- ↑ „Оживя“ чешмичката на д-р Тишинов край благоевградските Баражи // Архивиран от оригинала на 2017-07-08.
